Виктор Литвиненко се рови в имейли на iPhone-а си, за да намери този, който най-добре показва вредите, които глобалната търговска война вече е нанесла на малката му компания за американски джинси, съществуваща от десет години.
37-годишният мъж, облечен с черна тениска, навити сини джински и маратонки, най-сетне вдига поглед, след като открива съобщението. То е от клиент в Шотландия, който се извинява, че отменя поръчка на стойност десетки хиляди долара. Причината е, че мъжът, който е собственик на магазин, изпитва затруднения да плаща допълнителното мито от 25%, което ЕС наложи на произведените в Америка джинси през юни в рамките на реакцията си на митата на американския президент Доналд Тръмп върху стоманата и алуминия, пише Bloomberg.
„Вече загубихме двама клиенти. Това ни вреди“, казва Литвиненко, който съосновал компанията Raleigh Denim Workshop със съпругата си Сара Ярбъроу през 2008 г.
Литвиненко бил в Манхатън в края на юли за изложение на дрехи. Ежегодното пътуване обикновено е забавно извинение да поговори с клиенти или да поиграе тенис на маса между халби бира с приятели, които също изкарват прехраната си, като произвеждат дрехи в САЩ. Но тази година било различно. Разговорите се въртели главно около това как произведените в Америка джинси са били въвлечени в търговския спор.
Индустрия в опасност
Това е поредният удар за индустрията, която вече отчете силен спад. Миналата година две от последните големи фабрики за дънкови облекла затвориха врати, включително най-голямата Cone Denim’s в Грийнсбъро, щата Северна Каролина. Повишаването на минималната заплата в Калифорния също стана причина редица фабрики за дрехи в Лос Анджелис да затворят или да се преместят в Мексико.
Освен това споразуменията за свободна търговия тласкаха производството на сини джински извън границите на САЩ в последните две десетилетия, а сега останалите в страната производители не могат да повярват на иронията, че им нанасят удар чрез връщане към протекционизма. Големи марки като Levi Strauss вече изместиха почти цялото си производство в Азия или Мексико.
„Това е още един удар“, казва Рой Слапър, който ръководи компанията за производство на джинси Roy Denim в Оукланд, щата Калифорния. Митата нямат икономически смисъл, защото американското производство е „микроскопична“ част от глобалния пазар, казва той. САЩ са изнесли джинси на стойност едва 31 млн. долара в ЕС миналата година или около 16% от общия глобален износ в индустрията.
Родното място на джинсите
Американските сини джинси се появяват в Сан Франциско през 70-те години на XIX век, когато Леви Щраус прави първите чифтове за миньори, работещи в Калифорния по време на златната треска. До 60-те години на XX век те се превръщат в модна емблема на бунтарството, след като поп икони като актьора Джеймс Дийн се появяват с тях. ЕС несъмнено съзнава символиката, тъй като наложи мита и върху бърбъна.
„Трябва да въведат налози и върху хотдога и ябълковия пай“, казва Слапър, който произвежда джински от десет години.
Европа вече беше труден пазар за американските марки, тъй като тя защити своята текстилна индустрия. ЕС беше въвел мита от 12% върху джинсите, така че с допълнителния налог те стават 37%.
Снабдителни вериги
Производството на сини джинси показва как се развива световната търговия. Памукът може да идва от САЩ и да се превръща в дънков плат в Пакистан. Шиенето и кройката може да се извършват в Индонезия, а завършекът с поставянето на копчета и ципове да става в Китай.
Въпреки че преместването на производството на пазари с по-ниски разходи е намалило цените за потребителите, то предостави на големите компании още по-сериозни предимства. Те имат парите и експертизата да приспособят снабдителните си вериги. Тяхното влияние им помага да оказват натиск върху доставчиците да поемат повишаването на разходите. Ако не се подчинят, производството може да бъде преместено.
Изместването на производството в Мексико има своите предимства, защото джинсите може да бъдат доставени в САЩ без никакви мита въз основа на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). Но то помага и на Канада, която е част от пакта, да се превърне в най-големия пазар за износ на индустрията със 108 млн. долара миналата година.
В Raleigh Denim, която произвежда джинси във фабрика в центъра на Грийнсбъро, щата Северна Каролина, Литвиненко се притеснява от митата, защото някои европейски клиенти не отговарят на имейлите за следващите си поръчки.
„Смятахме Европа за огромна пазарна възможност. Това е голям удар, защото растем с всяка изминала година, създаваме работни места в производството и правим страхотни продукти тук, в Северна Каролина. Това вреди на нашите перспективи“, казва той.
преди 6 години Да бе, американски дънки!? Какво е това животно :) Освен едни сушилници за ръце в тоалетните на работа(дето пише, че уж са хамерикански), за друг досег до американски стоки не мога да се сетя :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години че те дънките не идват ли от Виетнам ? :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар